Имало едно време, в една далечна земя, океан, наречен Петият океан… Този океан не бил обикновен, а много специален — океан от бира. И бирата не била каква да е, а жива бира. На брега край океана се намирала малка къща на име Ale House — подслон на хората, наречени любители на живата бира.
Много, много отдавна — далеч преди да се родят дедите ни — в Китай хората варели бира, наречена „Куи“. В Месопотамия е открита керамична плочка на около 4000 години, чиито надписи свидетелстват, че пивоварството било високо уважавана професия, а майстори-пивовари били жени. Богините Сирис и Нинкаси били покровителки на бирата. През 2100 г. пр.н.е. Хамурапи приел закон, защитаващ любителите на бирата.
Живата бира е стара колкото цивилизацията — от древен Египет през средновековните монаси до наши дни. Пивоварството истински разцъфтяло с възхода на християнството — най-вече благодарение на манастирите, които поели варенето и подобрили качеството й.
В Англия местата за бира се обозначавали със шахматни флагове. Днес термините „ел“ и „бира“ се използват като синоними. Елът — със малц, вода и мая — бил заменен от бирата през XV век. Хмелът давал горчив вкус, но играел и ролята на консервант.
Заслугата за бутилираната бира се приписва на декана на колежа „Сейнт Пол“. Той сложил бира в бутилка, заровил я да се охлади и я забравил; когато я намерил, тапата била изхвърчала, но свежият вкус се бил запазил. Европейската бира достигнала Америка с корабите на Колумб.
Към началото на XX век пивоварството станало все по-търговско и това неизбежно променило вкуса и качеството на бирата. Именно затова ние вдъхнахме нов живот на живата бира и създадохме Ale House — за да съхраним старите традиции и да се наслаждаваме на вкуса на естествената жива бира.
